* * *

Син в тъмница

Дойчин са беда бедили,
бедили и уловили
и го в тъмница турили.
Та лежа Дойчин, та лежа,
та лежа девет години,
покара лято десето.
Дойчин хабер си пратеше:
- Чини, що чини майка ми,
скоро, по-скоро да доди,
боса планини да мине,
кавали да ми донесе,
юргинче да ми доведе,
юргинче, бяло момиче.
Ка го зачула майка му,
скоро, по-скоро отишла,
боса планини минала,
та му кавали занесла
и му юргинче завела.
Дойчин с кавали засвири,
юргинче хоро заигра,
турци си турски думаха:
- Дойчин ми не е хайдутин -
хайдутин ми с кавал не свири,
юргинче да му играе,
юргинче, бяло момиче.
Па си Дойчин пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.