* * *

Син в тъмница

Стоян го беда бедили, Доне,
бедили и го уловили.
Защо му й била бедата, Доне,
бедата, още маната?
На мома китката е взел,
на мома, на сгоденица.
То да е бари от момата,
ми га й на пътя намерил.
Че го в тъмница фърлили,
тъмница нова правена.
Триста е боя широка,
двеста е боя висока.
И че са Стоян спровикна:
- Де да е мама да доде,
боса гората да броди,
югича да ми доведе,
югича с девет звънеца,
югича отвънка ша играй,
Стоян отвътре ша свири.
А че е мама довела
югича с девет звънеца.
Стоян отвътре свиреше,
югича отвън играе.
Кога се Стоян спровикне,
керемидите ечаха,
неговата майка плачеше,
плачеше и му викаше:
- Стояне, синко Стояне,
доста си лежал в тъмница,
станало й девет години,
предай си, синко, вярата,
вярата, ристиянската!
Стоян мама си думаше:
- Мамо мо, мамо миличка,
девет годин съм аз лежал,
и още девет ша лежа,
вярата си не предавам,
пак си вярат не давам,
вярата, ристиянската!

Независимо от заглавието в СбНУ песента спада към мотива "Овни помощници" - сменена е само мотивировката на затварянето на момъка; промяната вероятно се дължи на влияние от мотива "Момък/мома в тъмница не предава вярата си" (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.