* * *

Син в тъмница

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
що ми си, синко, нажален,
нажале, още наскърбен?
Дали ти стадо чамаво,
или ти псета бес хвана?
Стоян на майка думаше:
- Нито ми стадо чамаво,
нито ми псета бес хвана.
Снощи ми псета лавнаха, (2)
излезох да си нагледам.
Зад полугар си намерих (2)
четири моми заклани, (2)
четири моми годени. (2)
Мене щат, мамо, набедат, (2)
набедат, мамо, подкарат.
Щом Стоян дума издума
и потерата пристигна,
па си Стояна хванале,
хванале и откарале (2)
във Никополска тъмница,
Стоян в тъмница турнале.
А майка му се покачи
на връх на стара тъмница,
девет месеца плакала, (2)
стара тъмница прогнила,
та си тъмница прокапа, (2)
та си Стояна накапа.
Стоян тъмничар продума:
- Дали са тежки снегове,
или са буйни дъждове?
Тъмничар дума Стояну:
- Нито са тежки снегове,
нито са буйни дъждове,
най ти е стара майчица,
навръх на стара тъмница,
девет месеца как плаче,
от сълзи тъмница прогнила,
нейните сълзи капнали
на твойта глава, Стояне.
Стоян си дума продума:
- Викнете мама да дойде,
две думи да й продумам.
Отключаре са я викнали
при Стоян в тъмницата.
Стоян си мами думаше:
- Мале ле, мила майко ле,
я давай мило за драго,
та ми овцете събери
и ми ги тука доведи, (2)
медни кавали донеси.
Майка си Стоян послуша,
право си дома отиде.
Давала мило за драго,
та му овцете събрала, (2)
та ги в тъмница заведе
и кавали му донела, (2)
в тъмница му ги подала.
Стоян в тъмница засвири; (2)
като са чули овцете,
с крака прагове ровили, (2)
та Стоян да си докачат.
Като са това видели, (2)
турците са си разбрали,
че Стоян не е хайдутин,
не е годеници заклал,
и са Стояна пущили.
Като са Стоян пущили,
Стоян си с кавал засвири
и си стадото поведе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010