* * *

Син в тъмница

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
дор беше, синко, при мама,
ти беше, синко, бял-червен,
сега си, синко, жълт-зелен.
Мама те не е питала,
от какво си, синко, погрознял,
погрознял, синко, пожълтял?
Дали ти псета беснеят,
или ти стадо премира?
Стоян на майка си думаше:
- Мамо ма, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа.
Снощи си, мамо, отидох,
на моите вити кошари,
тамо си, мамо, заварих
на мойто златно одренце,
до три ми моми заклани.
Страх ме е, мамо, страх ме е,
че ще ме мене набедят,
че съм ги аз, мамо, заклал.
Дорде си Стоян издума,
ето сеймени дойдоха,
бели му ръце вързаха
и към зандани караха.
Съдиха Стоян и осъдиха,
да лежи Стоян, да лежи,
тъкмо ми девет години.
Лежал Стоян, що лежал,
във тия тъмни зандани,
та си се викнал, провикнал:
- Ой, вие ключари и отключари,
защо ми слеме прокапа,
дали са буйни дъждове,
или са тежки снегове?
Ключари и отключари -
те на Стоян думаха:
- Туй не са тежки снегове,
нито са буйни дъждове,
най са майчините сълзи -
девет години плакала.
Стоян на ключари продума:
- Ключари, вий отключари,
на майка ми кажете,
на вити кошари да иде,
чифт кавали да вземе,
сиво стадо да докара
и тия шарени кучета.
Стоян с кавали засвири;
като си с кавали свиреше,
стадо край затвор блееше
и псета му прага ровеха.
Ключари и отключари
викнали и се провикнали:
- Ой съдии, вий, управници,
туй не е Стоян хайдутин,
най си е Стоян млад овчар!

По всичко личи, че в този вариант кучетата помощници заменят обичайните овни-югичи (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)