* * *

Син в тъмница

Стояна беда бедили,
бедили, лова ловили,
че го в тъмница хвърлили,
в тъмнижа долу на дъно.
Стоял е Стоян, чернял е,
цели ми девет години.
Стояновата майчица,
тя край тъмницата ходеше
и на тъмничар думаше:
- Тъмничарино, байне ле,
има ли тука папъзен,
папъзен девет годишен?
Доде тъмничар да каже,
Стоян се отвътре обади:
- Тука съм, мале, тука съм,
тука съм, ала защо съм?
Я ми кавал донеси
и ми югича доведи;
с кавала да си посвиря,
югича да ми поиграй!
Тя му кавала донела,
и му югича довела,
Стоян с кавал свиреше,
югича хоро играе.
Няляво къде турци,
нядясно къде българите.
Турците турски гълчаха,
а българите български:
- Ако бе Стоян хайдутин
не би югича научил
такава игра да играй!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010