* * *

Син в тъмница

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
защо си толкоз кахърен,
кахърен, още тъжовен,
дали ти й стадо чумаво,
или кучетата бяс фанаха?
Стоян мами си думаше:
- Мамо льо, стара мамо льо,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да н' те излъжа.
Снощи ми й стадо блейнало
и кучетата са лайнали,
излязох навън да видя -
зад моя, мамо, полугар
четири моми заклани,
четрите били сгодени,
с червени була покрити,
на ръцете им, мамо льо,
златни ентеше имаха,
ентеше, златни пръстени;
знам, дето ще ме набедят.
Додето Стоян издума,
сеймените се задали,
че си Стоян хванали,
назад му ръце извили,
в Никопол го закарали,
в Никополската тъмница,
тъмница тъмна, дълбока,
четрийсе боя дълбока
и трийсе боя широка.
Лежал е Стоян, лежал е
цели ми девет години.
Стояновата майчица,
тя си в Никопол отиде,
на тъмницата отишла
и през прозърце викнала:
- Стояне, синко Стояне,
тук ли си, синко Стояне,
тук ли си, синко, жив ли си?
Стоян мами си думаше:
- Тука съм, мамо, тука съм,
тука съм, ама защо съм -
вежди ми очи покриват,
нокте ми лакте стигнаха.
Ти иди, мамо, с'иди си,
че кажи, мамо, Калинки,
стадото да ми прибере,
кавала да ми донесе.
Стояновата майчица,
тя се назаде върнала,
върнала и си отишла,
и на Калинка думала:
- Калинке, булка хубава,
Стоян ми мене заръча
стадото да му закараш,
кавала да му занесеш.
Калинка, булка хубава,
тя си стадото изкара
и му кавала земала,
право в Никопол отива,
в Никополската тъмница;
тя на Стояна повиква
и му кавала подала.
Стоян си с кавал засвири,
стадо кавала зачува,
стадо на врата отива,
с крака прагове ровеше,
с глава врата чупеше,
да си Стояна извади.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.