* * *

Син в тъмница

Стоян из двори ходи
и си бели ръце чупи,
бистри си сълзи рони.
Стояновата майка питаше:
- Стояне, синко Стояне,
като си из двори ходиш,
защо си ръце чупиш -
дали ти е стадо чумаво,
или псетата бяс хванали.
- Нито ми е стадо чумаво,
нито ми са псета бяс хванали,
снощи при полугар отидох,
там си майко заварих,
до четири моми заклани,
мене ще, мамо, набедят.
Докато си Стоян издума,
сеймени в двора влязоха
и си Стояна хванали.
В Никопол града закарали,
в Никополските тъмни тъмници.
Стоял е Стоян, лежал е,
дорде се тъмница прокопала,
прокопала, още прокапа.
Стоян си тъмничари попита:
- От какво се е тъмница прокопала,
прокопала, още прокапала,
дали от силни дъждове,
или от силни снегове.
Тъмничари на Стоян думаха:
- Нито са силни дъждове,
нито са буйни снегове.
Майка ти секи ден
над тъмница плачеше,
от тогаз се тъмница прокопа,
прокопа и прокапа.
Стоян се отвътре обади
и на майка си извика:
- Я ми доведи, майко, вакли агнета
и меден кавал донеси.
Майка му меден кавал донесе
и вакли агнета доведе.
Стоян си с кавал засвири,
овни прагове ровеха,
сама се врата отвори.
Тогава тъмничари разбраха,
че Стоян не е хайдутин
ала е баш чобанин
и тогава си Стоян пуснаха.

=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)