* * *

Син в тъмница

Стоян го беда бедили,
бедили и укривили -
че взел на мома китката,
на мома, на годеница;
че бил Стоян хайдутин,
на хайдутите войвода.
Че го в тъмница хвърлили,
в тъмница, скоро правена,
правена, недоправена -
двеста боя й дълбока,
триста й нашир широка.
Че седял Стоян, Стоене,
дор три ми цели години.
Стоян се молба молеше
сестра му Рада да доди,
кавала да му донесе,
угича да му доведе,
угича с девет звънеца.
Отде е Рада зачула,
че му кавала занесе
и му угича заведе,
угича с девет звънеца.
Я че са Стоян извели,
от пуста темна тъмница.
Стоян със кавал засвири,
угича хоро заигра,
на ляво към турците,
надясно към българите.
Турците турски хортуват,
а българите - български:
- Ако е бил Стоян хайдутин,
не ще угич да изучи
наляво хоро да играй,
наляво къмто турците,
надясно към българите.
Че са Стояна пуснали
от пуста темна тъмница.
Стоян си с кавал засвири
и си угич поведе
и си у тях отиде
с негова мила сестрица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.