* * *

Син в тъмница

Мама Стояну думаше:
- Стоене, синко Стоене,
защо си, мами, нажален,
нажален, още посърнал -
дали ти е стадо чамаво,
или ти псета бяс хвана?
- Майно льо, стара майно льо,
не ми е стадо чамаво,
нито ми псета бяс хвана;
снощи на полугар отидох,
че ми е стадо рукнало
и ми са псета лавнали!
Излязох да си нагледам -
зад моя, мамо, полугар,
четири моми заклани,
четири, мамо, годени;
със злати гривни на ръце,
на глави им була червени!
Как да не съм, мамо, посърнал,
като щат мене да бедят!
Дор си Стоян издума,
и сегмени са достигли,
та си Стояна хванали,
у Никопол го завели,
в тъмна тъмница запрели!
Девет години там стоял,
никой при него не извал,
само майка му ходела
и над тъмница плакала!
На десетая година
тъмницата си прокапа.
Стоян тъмничарам думаше:
- Тъмничари, ви отключари!
Дали са буйни дъждове,
или са тежки снегове!
Що си тъмница прокапа,
посреде на само било,
та ми перчема накапа!
Тъмничари думат Стояну:
- Не са, Стоене, дъждове,
нито са тежки снегове,
най е, Стоене, майка ти;
девет години как плаче,
че е билото прогнило.
И Стоян й се обади:
- Майчице, стара майно ле,
да даваш мило за драго,
имане да си събереш,
вакли югичи не давай!
Като имане донесеш,
и югичи ми доведи,
меден ми кавал донеси!
И майка му си отишла,
давала мило за драго,
събрала тежко имане,
че му югичи довела
и му кавали донесла,
имане дала войводи.
Стоян в тъмница засвири
със медни свирки овчарски,
югичи са го усетили,
с крака прагове ровеха,
при Стояна да си отидат!
Войвода имане прибира,
тъмнични врати отваря,
на тъмничари думаше:
- Не си е Стоян хайдутин,
най си е Стоян стар овчар!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010