* * *

Син в тъмница

Стояна беда бедили,
бедили и окривили!
Назад му ръце извили,
ситни синджири навърза,
на крака тежки букаи,
със кон Стояна караха,
че го в тъмница хвърлиха,
в тъмница нова правена,
правена, недоправена,
мазана, недомазана.
Стоян отвътре викаше:
- Бре, Боже, бре мили Боже!
Нямам ли нийде някого,
я майка, я помайчима,
я баща, я побащима,
я сестра, я посестрима,
я братец, я побратима,
да ми кавали донесе,
кавали със калъфите,
и ми докара югича,
югича с девет звончета.
Отде го зачу майка му,
че му кавали занесе,
кавали със калъфите;
отде го зачу баща му,
че му югича закара,
югича с девет звончета.
Събра се мало и голямо,
турци, Доне, и българи,
да си Стояна изпитат
дали е Стоян хайдутин.
Стоян отвътре засвири,
югич отвънка заигра,
звъннаха девет звончета.
Турци се турски чудеха
и българете български,
един други си думаха:
- Ако беше Стоян хайдутин,
не беше свирял тоз кавал,
не беше учил тоз югич!
Че си Стояна пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010