* * *

Син в тъмница

Таман Стояна венчават,
Стоене, млада войводо,
в черкова под полюлея,
върли сеймени дойдоха,
та си Стояна грабнаха
и във тъмница запряха,
в тъмница дору на дъно.
Никой при него не ходи.
Тъмничари му думаха:
- Стоене, млади гидийо,
нямаш ли нийде никого,
да дойдат, да те извадят?
Стоян сеймени думаше:
- Що ми прагове прегниха
и ми се постеля намокри?
Сейменин дума Стойене:
- Денем майка ти доводя,
на прагове сълзи рони,
затуй ти прагове прегниха
и ти се постеля намокри.
Стоян сеймени думаше:
- Сеймени, булюк башии,
я кажи, братко, на мама
югичът да ми доведе
и медни кавали донесе.
Като си мама му доде,
югичът тя му доведе
и медни кавали донесе.
Сеймени Стояна пуснаха
и му кавали дадоха.
Като си Стоян засвири,
кат му югичът заигра,
налево играе към турци,
надесно играе към българи,
сеймени се питаха,
един се други питаха,
питаха и си приказваха:
- Не ми е Стоян хайдутин,
най ми бил Стоян млад овчар.
И са Стояна пустили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.