* * *

Син в тъмница

Стоян си мама думаше:
- Майно льо, стара майчице,
да знаеш, мамо, да знаеш,
каква ми е тъга паднала,
тъга ми е, мамо, тежина -
на моя зелен полугар,
на мойте нови кошари,
на четиртях ми кюшета
по една мома заклана,
заклана, мамо, годена.
На глава - венец позлатен,
на шия - желти желтици,
на ръце - гривни сребърни.
Страх ме е, мамо, страх ме е,
да не ме, мамо, набедят,
набедят, мамо, откарат.
Мама Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ни бой се, синко, ни бой се.
Баща ти е селски чорбаджи,
стрика ти е селски кабакчи.
Баща ти ще те изкупи,
стрика ти ше те измоли.
Дорде си дума издумат,
чимшир са порти тракнали,
сиви са псета лавнали,
че са сеймени навлезли,
сиймени, билюкбашии,
че са Стояна хванали,
отзад му ръце вързали,
напред са Стояна прибрали,
че го през село прекарват,
дето момците и момите хоро играят.
Три моми на боклук седяха
и на Стояна думали:
- Давай, Стояне, що давай,
само глава не давай
и в тъмница не влизай.

Недовършена - липсва епизодът с престоя в тъмницата, плачовете на майката и поръката към нея да донесе кавали и да доведе животните помощници (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)