* * *

Син в тъмница

Мама на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
защо си тъжен, кахърен,
дали ти е стада болнаво
или кучета беснови:
- Мале ле, мила мале ле,
нито ми е стадо болнаво,
нито кучета беснови.
Снощи съм, мамо, отишъл
край мойте, мамо, кошари,
що видях чудо голямо,
три моми, трите заклани,
и трите скоро годени.
Сега ще мене набедят!
Докат си дума издума,
стражи в двора влезнали
и си Стояна хванали.
Назад му ръце вързали
и го в тъмница хвърлили,
тъмницата скоро правена.
Стоян се молба молеше,
да си Стояна освободят,
че не е Стоян хайдутин,
най ми е Стоян овчарин.
Но те си Стоян не вярват,
страшни го мъки мъчеха.
Стоянова майчица,
тя си при Стоян ходеше,
Стоян си отвътре дума:
- Иди ми, мамо, донеси
кавала седмогласния
и ми, майко ле, доведи
мойте сиви кучета.
Язе си с кавала засвиря,
дано ми, майко повярват,
да ме от зандан отърват.
Майка си Стоян послуша
и му кавала занесе,
кавала седмогласния
и неговите кучета.
Стоян си с кавал засвири,
кучета жално виеха,
кат си стражари зачуха,
те си на Стоян повярваха,
че си Стояна пуснаха,
от тези тъмни зандани.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010