* * *

Син в тъмница

Мама Стоене думаше:
- Стоене, мамо, Стоене
защо си тъжен, кахърен?
Дали ти е стадо чамаво,
чамаво стадо, болнаво,
или ти псета бяс хвана,
бяс хвана, та побесняха?
Стоян мама си продума:
- Майно ле, стара майно ле,
нито ми стадо чамаво,
нито ми псета бяс хвана.
Снощи си мамо закъснях
със мойто стадо голямо.
Късно на полугар отидох,
таман в колиба поседях,
върли ми псета лайнаха
и стадото ми се подплаши.
Аз си навън излязох,
че зад колиба отидох,
че там си, мамо, намерих
четири моми заклани,
четири моми годени -
със жълти була на глави,
със сребърни гривни на ръце.
Те ще ме, мамо, набедят,
те ще ме, мамо, уловят.
Докато Стоян издума,
ето семейни пристигат,
че са на Стояна хванали
опък ръце вързали,
и го нагоре карали
към Никополски окопи.

Недовършена - липсва пребиваването на героя в тъмницата и поръките към майката да доведе животни помощници (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)