* * *

Син в тъмница

Стоян на мама си думаше:
- Аз снощи, мамо, отидох
на моя зелен полугар
да си стадото нагледам
и си пцетата нахраня.
Там си, мамо, заварих
четири моми заклани.
Четиритях, мамо, годени,
годени, мамо, менени -
на глава им венци зелени,
вити им гривни на ръце;
нали ще кажат, мамо, хората
че аз съм ги, мамо, заклал.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
тебе те знаят хората,
че не си, синко, хайдутин,
а най си, синко, овчарин.
Дорде мама му издума,
нали се порти хлопнали,
джандари в къщи влезли
и са Стояна прибрали,
и са го затворили.
Че лежа Стоян малко, ни много,
цели ми девет години,
че му билото прогнило,
и на Стояна прокапало.
Стоян му много домъчняло,
повикал мама си да дойде.
Стоян мама си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
да ми донесеш, мамо, кавала,
и да ми доведеш, мамо, югича.
Занесла му й мама кавала
и му й завела югича.
Изправи се Стоян до югича
и жално с кавала засвири
Джандари тогаз са разбрали,
че не бил Стоян хайдутин,
а най е бил Стоян овчарин
и тогаз са Стоян пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010