* * *

Син в тъмница

Стояна беда бедили,
бедили и окривили,
че ходи Стоян хайдутин,
на хайдутите войвода,
на войводите колозин.
На два го друма вардили,
на третия го хванали,
назад му ръце вързали
и го в тъмница запрели;
тъмница скоро правена,
правена, недоправена,
градена, недоградена,
лепена, недолепена,
Стоян ще да я догради,
Стоян ще да я долепи.
Седял е девет години,
та му тъмница прокапа,
самурен калпак накапа.
Стоян темничерин думаше:
- Брайно ле, темничерино,
дали са тежки снегове
или са силни ветрове,
или е киша лятото,
та ми тъмница прокапа
и ми калпакят накапа?
Темничер дума Стоене:
- Нито са тежки снегове,
нито са буйни ветрове,
нито е киша лятото,
най е изгряла Зорница,
три дни, три нощи кък грее,
кък грей, Стоене, кък плаче,
кък плаче и кък нарежда.
Стоян темничерино дума:
- То не е звезда Зорница,
ами е мойта сестрица.
Да й кажете, кажете,
да ми кавала донесе,
да ми югича доведе.
Стоян в тъмница свиреше,
югича отвън играеше -
към българите надясно,
а към турците наляво.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.