* * *

Син в тъмница

Мама Стояну думаше,
- Стояне, синко Стояне,
защо си, синко, кахърен,
кахърен, синко, ядосан?
- Кат ме питаш, да кажа:
- Снощи си, мамо, замръкнах
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина.
Че си стадото позабрах
на моя силен полугар,
че го в кошари укарах
и си псетета изкарах
покрай кошари да вардят,
че седнах, мамо, вечерях.
Че ми се дрямка додряма;
насън ми се присъни -
черно ме й куче охапало,
черни са кърви потекли.
Като се от сън събудих -
върли са псета лавнали,
сиво е стадо блейнало.
Като от полугар излязох -
до мене, мамо, заклани,
три моми, мамо, три булки;
момите невенчавани,
у черква не улизали.
Че са ме беда бедили,
че съм ги, мамо, аз заклал.

=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)