* * *

Син в тъмница

Стояна беда бедиха,
бедиха и го окривиха,
да й ходил, пък той не ходил,
че й ходил Стоян хайдутин,
и го в тъмница запряха.
Тъмница прогни, прокапа,
пак си Стояна не пущат.
Той за мама си проводи,
де да й мама му, да доди,
кавала да му донесе,
югича да му заведе.
Как чу мама му таз дума,
че при Стояна отиде,
че му кавала занесе,
и му югича завела.
Стоян в тъмница свиреше,
наляво срещу турците,
надясно към българите,
югич отвън играй,
наляво срещу турците,
надясно към българите.
Турци си турски приказват,
пък българите български:
- Да беше Стоян хайдутин,
не мой югич изучи
толкоз хубаво да играй,
наляво срещу турците,
надясно към българите.
Че си Стояна песнаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.