* * *

Син в тъмница

Стоян беда бедили,
бедили и окривили,
че е бил Стоян хайдутин.
Стояну мама думаше:
- Стоене, сино Стоене,
защо си, сино, кахърен,
кахърен, още жаловен,
дали ти стадо чамаво,
или кучетата бяс фана?
Стоян мама си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
нито ми стадо чамаво,
нито кучетата бяс фана.
Снощи си, мамо, замръкнах
на мойте къшли големи,
таман си сладко позаспах,
че ми й стадото блейнало
и ми кучетата лавнаха.
Излязох, мамо, да видя -
зад мойта къшла, мамо ле,
четири моми заклани,
четири моми годени,
с червени була на глава,
със златни гривни на ръце,
на пръстите им пръстени.
Чудя се, мамо, мая се,
мене ще беда да бедят,
пък аз си нищо не зная.
Додет си Стоян издума,
от вранца влиза потеря,
че са Стояна фанали,
опък му ръце вързали,
че го в Никопол закараха,
в Никопол, във тъмниците.
Лежал ми Стоян, що лежал,
цели ми девет години.
Никой при него не ходи,
само майка му ходела
и над тъмница плакала,
че е билото прогнило,
билото на тъмницата,
че ми тъмница прокапа
на Стоянови перчеми.
Стоян тъмничар думаше:
- Тъмничаре ле, братко ле,
дали са буйни дъждове,
или са тежки снегове,
че ми тъмница прокапа
и ми перчема намокри?
Тъмничар дума Стоене:
- Стоене, баш хайдутино,
нито са буйни дъждове,
нито са тежки снегове,
туй е, Стоене, майка ти,
девет години как плаче,
че е билото прогнило,
билото на тъмницата,
та ти перчема намокри.
Стоян се тогаз обади:
- Мамо льо, стара майчице,
стига си, мамо, плакала,
иди си, мамо, у дома,
раздавай мило и драго,
мен от тъмница да извадиш!
И слушай, мамо, майчице,
ти ми докара, донеси,
моите сиви югичи
и мойто медно кавали.
Послушала го майка му,
та си е у тях отишла,
продала мило и драго,
че си повела югичи
и си понесла кавали,
право в тъмница отиде.
Кавали дала Стояну,
югичи на двор пуснала.
Стоян с кавали засвири,
отвътре във тъмницата,
югичи ровят прагове
при Стоян да си отидат.
Тогаз тъмничар продума:
- Стоене, мари Стоене,
ти не си бил хайдутин,
ами си бил баш овчар!
Та са Стояна пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.