* * *

Син в тъмница

Мама Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
защо си, майка, кахърен,
кахърен, още жаловен,
ти на кошари, бре, ходи -
да не ти стадо пострада?
Стоян майка си отговори:
- Като ме питаш, да кажа,
аз на кошари отидох,
като зад кошарите минах,
намерих, мамо, намерих
две моми, мамо, заклани,
двете са едно облякани
и двете са, мамо, сгодени.
Таман се Стоян издума,
бели си порти хлопнали,
сиви кучета лайнали,
стражари в двора влязнали,
опък му ръце вързали,
в Цариграда занесли,
в цариградските тъмници.
Лежал ми Стоян, тъмял ми,
всички го хора забравили,
мама му не го забравя
и неговата булка Еленка.
Мама му в Цариград отива,
в цариградските зиндани,
на вратата полопва,
Стоян се отвътре обажда:
- Назад се, мамо, повърни,
всичкото, мамо, продайте,
мене оттука извадете,
много ми, мамо, дотегна.
Като чу майка му тез думи,
бързо се назад повърна,
всичко на Еленка разказа.
Че става Еленка, че стана,
хранено конче извади
и се на конче преметна,
в Цариграда отива,
в Цариградски палати,
право при царя влязала
и си на царя разказа,
как са Стояна хванали,
хванали и затворили.
Царя и писмо написа
до затворските ключари,
Еленка писмо вземала,
право в затвора отива,
там си писмото подала,
веднага Стоян отключват.
Еленка напред вървеше,
Стоян след нея вървеше,
гдето си Стоян минава,
мало и голямо излиза
да си Стояна те гледат -
брада му колене стигаше,
коса му земи метеше.

Началото на песента (поводът за хвърлянето в тъмница) спада към мотива "Син в тъмница", но вместо "овни помощници" спасител е съпругата - тъкмо нейните действия са разгърнати по-обстойно (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)