* * *

Син в тъмница

Веднъж се Стоян завърна,
мама Стояну думаше:
- Стояне, синко, Стояне
защо си, мама, тъжовен
тъжовен още жаловен?
- Ех и ти, майко, да знаеш,
що съм аз, мамо, жаловен -
у моя зелен полугар
три моми, мамо, заклани;
на очи - була червени,
на глави - венци зелени.
Ще ли ме, мамо, набедят?
Доде си Стоян издума,
двора се с джандари сардиса,
и са Стоян подкарали,
и в тъмници затворили.
И лежа Стоя, що лежа -
тъкмо до девет години.
Стоян вратичари дума:
- Нещичко ще ви попитам,
правичко да ми кажите.
Защо тъмница прокапа,
прокапа и още прогни?
Дали от силни дъждове,
или от бурни снегове?
А те Стояну продумват:
- Не е от силни дъждове,
нито от бурни снегове.
А твойта мила майчица,
над тъмни тъмници плаче;
от нейните сълзи силни
тъмница прокапала,
прокапала и прогнила.
Стоян вратичари дума:
- Вратичари, вратичари,
майка при мен доведете,
майци си нещо да кажа.
Стоян на майка думаше:
- Донеси ми вакъл овен,
вакъл овен, меден кавал.
Като ги майка занесла,
Стоян е сладко засвирил,
вакъл му овен заиграл.
Пък тогаз те са казали,
че убиец не е Стоян,
че убиец е баш чобанин.

=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)