* * *

Син в тъмница

Снощи ми излязъл млад Стоян
на връх на Стара планина,
на зеления полугар.
Там си заварил три булки,
дор три булки заклани
с алени була на глави,
с зелени венци на була.
Че си Стояна бедиха,
бедиха и затвориха.
Седял ми Стоян, лежал ми
цели ми девет години.
Одила майка, плакала.
Стоян се от тъмница обади:
- Стига си, майко, плакала,
че ми тъмница прокапа,
ами зарана да станеш
на Балкана, мамо, да идеш,
овенът да ми докараш,
овенът, мамо, югичът.
Медни кавали донеси
да си на овен посвиря,
да ми овенът поиграй
към българите надясно,
към турците наляво
и тогаз ще ме майко обесят.
Мама Стояна послуша,
че на Балкана отиде
и овенът докара
и медни кавали донесе.
Стоян из тъмница излезе
и на овенът засвири,
и овенът заигра
към българите надясно,
към турците наляво.
Тогаз хората казали,
че Стоян не е хайдутин,
ами е Стоян млад овчар.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010