* * *

Син в тъмница

- Стоене синко, Стоене,
защо си, мами, нажален,
дали ти й стадо чамаво,
или ти псета бяс хвана?
- Майно ле, стара майчице,
не ми е стадо чамаво,
нито ми псета бяс хвана.
Снощи ми стадо рукнало
и ми псета лавнали;
ази излезох да видя -
зад моя, мамо, полугар
четири моми заклани,
четири моми годени,
със златни гривни на ръце,
с червени була на глава;
мене ще беда да бедат!
Дорде си Стоян издума,
ей и сеймени стигнаха,
опък му ръце вързаха,
право теглиха Никопол,
в Никополската тъмница.
Три години лежа в тъмница -
никой при него не доде
сал му е майка ходила
и над тъмница плакала,
дорде тъмница прокапа.
- Тъмничарьо ле, братко ле,
дали са буйни дъждове
или са тежки снегове,
че ми тъмница прокапа,
та ми перчема намокри.
Тъмничар дума Стояну
- Нито са буйни дъждове,
нито са тежки снегове -
туй е, Стоене, майка ти,
три годин стана как плаче,
та е билото прогнило.
Стоян се майци обади:
- Майно-ле, стара майчице,
да даваш мило за драго,
та донес тука имане,
докарай вакли югичи,
меден ми кавал донеси.
Чула е майка Стояна,
сторила щото заръчал:
имане даде войводо,
кавала даде Стояну,
югичи на двор пуснала.
Стоян в тъмница засвири.
Усетили го югичи,
прагове с крака ровеха,
с рогове порти блъскаха,
при него да си отидат.
Ка ги съгледа войвода,
на тъмничаря думаше:
- Пуснете Стоян затворен,
че не е Стоян хайдутин,
най си е Стоян стар овчар.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010