* * *

Син в тъмница

Стояновата майчица
тя на Стоян думаше:
- Защо си, синко, кахърен,
кахърен, още тъжен,
да не ти е стадо чумаво,
или ти псета бяс хванали?
_ Майно ле, стара майчице,
аз мислех да не ти кажа,
като ме питаш, ще кажа.
Снощи ми стадо блейнало
и ми са псета лавнали,
и аз излязох да видя -
зад моя, мамо, полуград,
четири моми, годени,
четири моми, заклани,
със златни гривни на ръце -
мене ще да беда бедят.
Докато си дума издумват,
ей сеймени идат отзад му,
ръце му вързали здраво,
в Никопол го теглили,
в Никополската тъмница.
Три години лежа в тъмница,
никой при него не дойде,
само майка му ходела
и над тъмница плакал,
дорде тъмница прокапа.
Стоян тъмничар думаше:
- Тъмничарю ле, братко ле,
дали са буйни дъждове,
или са тежки снегове,
та ми тъмница прокапа?
Тъмничар стоян думаше:
- Нито са буйни дъждове,
нито са тежки снегове,
това е, Стояне, майка ти -
три години стана как плаче,
та ти тъмница прокапа.
Стоян се майка обади:
- Мале ле, стара майчице,
да даваш мило за драго,
докрай вакли юници,
меден ми кавал донеси.
Чула е майка Стояна
и що заръчал, сторила -
юницина двор пуснала,
кавал дала Стояна.
Стоян в тъмница засвирил,
дочули ми го юници,
с крака порти ровеха,
с рога порти блъскаха.
Като ги съгледа войвода,
и на тъмничар думаше:
- Тъмничарю ле, братко ле,
пуснете Стоян на воля,
че не е Стоян хайдутин,
а ми е Стоян стар овчар.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010