* * *

Син в тъмница

Мама Стояне думаше:
- Стояне, сино Стояне,
защо си грижен, кахърен?
Дали ти псета беснеят,
или стадо чумаво?
Стоян си майци думаше:
- Мале ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа:
- Нито ми псета беснеят,
нито ми стадо чумаво,
ала ми, мале, грижата -
снощи ми псета лавнали,
край моя, мале, полугар;
кога си, мале, излезнах,
навън от моя полугар -
дор три ми моми заклани,
та ще ме мене набедят.
Стоян и дума издума
и се сеймени задават,
в Стоянови двори дохадят
и Стояна фатали;
назад му ръки завържат
и си Стояна заведат
в Никополските тъмници,
във най ми долни зандани.
Стояновата майчица
всеки ден ходи, дохадя,
жежки си сълзи излива -
на тъмница подове изгниха.
Стоян се в тъмница обажда:
- Йой ва вази, ключери,
ключери и тъмничери,
каква е вода над мене -
дали са летни дъждове,
или са зимни снегове?
Тъмничери думат Стояне:
- Нито са летни дъждове,
нито са зимни снегове -
твойта стара майчица
жежки си сълзи излива.
Стоян се в тъмница обажда:
- Йой ва вази, ключери,
ключери и тъмничери,
кажете вие на майка
във село да си отиде,
сиво ми стадо да накърми,
мойте кавали да вземе,
стадото да си помами,
пред тъмници да го доведе.
Че си му майка отиде,
във село стадо накърми,
че си му стадо помами
и пред тъмница отвежда
и му кавала отдава.
Стоян си с кавал засвири.
Кога го чува стадо му,
сивото стадо блявнало,
негови сиви овньове
желязна врата разбиват.
Пашата седи високо,
пашата гледа широко:
- Йой ва вази, ключери,
ключери и тъмничери,
пуснете Стоян овчаря,
че не е Стоян хайдутин,
а най е Стоян млад овчар -
Стоян е беда набеден.
Че си Стоян пуснали
и че си Стоян излезе,
и че си стадо помами.
Пашата дума Стояне:
- Стояне, младо овчарче,
да ти е честито стадото
и твойте сиви овньове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.