* * *

Син в тъмница

Турци Стояна бедили, леле,
че е бил Стоян хайдутин,
бедили и го уловили, Доне,
надир му ръке вързали,
и го в тъмница хвърлили, Доне,
в тъмница недодялана,
градена, недоградена, Доне,
дъски й недотриени,
инцери недоковани, Доне.
Стоян в тъмница лежеше,
майка му покрай ходеше, Доне,
и на Стояна думаше:
- Усилно ли ти й, Стояне?
Стоян на мама думаше:
- Мамо льо, мамо милинка,
денем усилно, не усилно,
вечер усилно припада;
кога момите хорото,
хорото, мамо, събират,
събират и го разпръскват,
моми за вода отиват,
момите по кладенците,
момците по сокаците;
тогаз кавали засвирят,
тогаз усилно припада.
Иди си, мамо, иди си,
и ми кавали донеси,
и ми угича докарай,
угича вакъл, разумен.
Аз ща с кавали да свиря,
угич хорото да води.
Стана майка му, отиде,
и му кавали додзела,
и му угича закара.
Стоян с кавали засвири
у тая темна тъмница,
угич хорото поведе -
надесно към българите,
наляво към турците.
Турци се чудом чудиха -
ако бе Стоян хайдутин,
не щя угича научи,
угич хорото да води
надясно към българите,
наляво към турците.
И си Стояна пуснаха
от тая темна тъмница,
от това темно зандане.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.