* * *

Син в тъмница

Стоян си разходка направи
в голям зелен боазълък.
Какво си Стоян съгледа -
три моми, три хубавици,
с алени була на глави;
то не било була на глави,
най било на трите глави отрязани.
Стоян се назад повърна,
при стара майка отиде;
доде се на майка изказа,
стражар от Никопол пристигна
и си Стоян залови,
че той направил туй нещо.
Опак му ръце обръщат,
обръщат и ги завързват.
Викнала майка му да плаче:
- Къде, синко Стояне, Стояне,
защо ме мене оставяш -
толкова стара как ще се гледам,
как ще се гледам самичка?
Стоян на майка отговори:
- Не плачи майко, мене ма залавят,
мене ме залавят и ме откарват -
аз нищо не съм виновен!
Скоро назад ще се върна
и пак ази ще те гледам.

Недовършена, без спазване на стиховата организация (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)