* * *

Син в тъмница

Майка Стоян думаше:
- Синко, Стояне, Стояне,
докато беше, мамо, при мене
ти беше ми, мамо бял-червен,
от както при стадо отиде
ти стана, мамо, жълт-зелен.
Дали ти псета беснеят
или ти стадо умира,
или си в зла дружина?
Стоян майка си продума:
- Мале ле, стара майчице,
нито ми псета беснеят,
нито ми стадо умира,
нито съм в зла дружина.
Сутринта рано като станах
като в кошара отидох
тамо си, мамо, заварих
до три моми заклани,
в твоята кошара хвърлени.
Нали мене ще набедят
заради божа правдина.
Докато Стоян издума,
стражари Стоян хванали,
ръце му назад вързали
и го в затвора вкарали.
Лежа ми Стоян ни малко
ни малко Стоян ни много,
за трите по три години,
лежа ми девет години,
тази е година девета.
Стояновата майчица
като на тъмница плакала
та си е било прогнило
та си тъмница прокапа,
Стоян перчем накапа.
Стоян си дума продума
на негови верни другари:
- Дали са буйни дъждове
или пък тежки снегове,
тази е девета година,
откакто тъмница не капе,
сега тъмницата прокапа,
та ми перчема накапа.
Ключари думат на Стоян:
- Стояне бре, Стояне
нито са буйни дъждове
нито са тежки снегове.
Това е твоята майчица
тази е девета година ,
откакто на тъмница плакала,
та си тъмница прокапа.
Стоян си дума продума:
- Ключари, верни другари,
викайте мама да дойде
нещо да я попитам!
Държи ли вакли овнета
пастри ли медни кавали?
Овнета да ми докара
кавали да ми донесе,
на овни да си посвиря
та да се с душа разделя!
Стояновата майчица
му докара овнета,
меден му кавал донесе.
Викна си Стоян, засвири,
овнета с крака ритаха,
та си вратите строшиха.
Ключари на Стоян думат:
- Нито е Стоян млад хайдутин
най си е бил Стоян стар овчар.

=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)