* * *

Син в тъмница

Стояна беда бедиле,
бедиле и кабатиле,
та го в тъмница запреле,
в тъмница, чак на дъното.
Седял е малко, не много,
седял е девет години.
Заръча Стоян, поръча,
по хора, по пазаргате:
- Де да е мама, да доде,
кавале да ми донесе,
кавале със кобурете,
югича да ми доведе,
югича кара гюзела.
Ка е зачула майка му,
рано станала заранта
месила бели хлябове,
тури ги в шарен цедилник,
па си е зела кавале,
кавале със кобурете,
па си югича повела
и при тъмница отишла,
па си Стояна извела.
Стоян си зема кавале
и със кавале засвири,
а югича си заигра,
на към българе надясно,
а към турците наляво.
Турците турски гълчаха,
а българите български:
- Да беше Стоян хайдутин,
не би югича изучил,
на кавал да му играе!
И си Стояна пуснале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.