* * *

Син в тъмница

Стоян мами си думаше:
- Да знаеш, мамо, да знаеш,
какъв съм сън сънувал:
нашите равни кошари
четири моми заклани -
с червени була на глави,
със златни гривни на ръце.
Ще ида, мамо, да видя
истина заклани ли са.
Като си Стоян отиде,
че са сеймени отишле,
че са Стояна фанали,
не са го били, глобили,
най са Стояна хвърлили
във пусти тъмни тъмници.
Седял е малко, не много,
седял е девет години,
че са мама му накани
д' иде Стояна да види.
Кат' на тъмници отиде,
тя му отвънка говори:
- Стоене, мило мамино,
тук ли си, мама, жув ли си?
- Тука съм, мамо, я съм жув,
я съм жув, ама защо съм -
руса ми коса до земя,
бяла ми й брада до пояс.
Я да си идеш, майно ле,
и на Тодорка да кажеш
хубаво да се премени,
да дойде прошка да й дам,
дето ме й, мамо, чакала,
чакала, не се женила.
Кат' си мама му отиде
и на Тодорка казала.
Тодорка, булка хубава,
че се хубаво премени,
възседна конче хранено,
преплещи пушка бойлия
и на тъмница отиде.
Като из пътя вървеше,
сеймени викат из село:
- Ко има Стоян роднини,
роднини, ялъм комшии,
да дойдат прошка да вземат!
Днес петък, утре събота,
Стояна ще изкараме
накрая на боклуците,
главата ще му отрежем.
Кат' зачу Тодорка тез думи,
наведе глава до земя,
нахлупи калпак до вежди
и на сеймени думаше:
- Сеймени, селски заптии,
я ми Стояна пуснете!
Мене ме паша проводи
при него да го заведа,
главата да му отреже.
Сеймени, селски заптии,
един се други гледаха
и на Тодорка думаха:
- Я назад, назад, юначе,
Стояна ще изкараме,
пък тебе ще си вкараме!
Пак се Тодорка молеше:
- Мене ме паша проводи,
при него да го заведа,
че ми пашата поръча,
ко н' си заведа Стояна -
моята глава ще вземе!
Сеймени, селски заптии,
те са Стояна пуснали.
Като го видя Тодорка,
наведе глава до земя,
нахлупи калпак до вежди
и си Стояна прибрала,
и го със камшик биеше,
и го със конче тъпчеше,
докат' от града излязат.
Минали гора зелена,
настали поле широко,
не го Тодорка заведе
при паша да го заколи,
най го Тодорка заведе
при най-младото билберче -
бяла му брада обръсна,
руса му коса остриже.
Тодорка дума Стоене:
- Я седни да си починем,
три думи ще те питам,
правинко ще ми обадиш.
Имаш ли стара майчица,
че мила ли ти й майка ти?
Стоян си нищо не дума.
Пак го Тодорка попита:
- Имаш ли дребни дечица,
мили ли ти са децата?
Имаш ли булка хубава,
мила ли ти е булката?
Тогаз си Стоян продума:
- Яз имам стара майчица,
и имам дребни дечица,
и имам булка хубава.
Много ми й мила булката,
ама ме е страх да кажа!
Ах, че си Тодорка подскочи,
калпак от глава отметна
и си Стояна прегърна,
и на Стояна продума:
- Стоене, младо юначе,
ко н' си познаваш булчето,
баре си познай кончето!
И си Тодорка присегна,
и си Стояна улови
и го на конче преметна,
и си кончето поведе;
извади медни кавали
и със кавали засвири.
Кавали свирят говорят:
- Майно ле, стара майчице,
излез ни, мамо, посрещни!
Нейната стара свекърва,
дето млад Стоян ще мине,
злато и сребро хвърляла,
изнесла шиник жълтици,
на Тодорка ги подари.
Тодорка булка хубава,
съблече руба юнашка,
облече руба булченска
и си Стояна улови,
и му поклони струвала,
и му ръка целувна,
дето го с камшик биела,
и го със конче тъпчела.

Началото на песента (поводът за хвърлянето в тъмница) спада към мотива "Син в тъмница", но вместо "овни помощници" спасител е съпругата - тъкмо нейните подвизи предполагат обширно фабулно разгръщане (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.