* * *

Син в тъмница

Мама на Стоян думаше:
- Защо си мама нажален,
нажален още наскърбен
дали ти е стадо чумаво,
или ти псета без рана.
Стоян на майка си думаше:
- Нито ми е стадо чумаво,
нито ми псета без рана
Снощи ми псета лавнали
зад моя мамо полугар
и аз отидох да видя,
да видя, що да видя,
четири моми заклани,
със златни гривни на ръце
с червени була на гърди,
мене ще беда не бидят.
Дорде си Стоян издума
ей ги сеймени пристигат,
че си Стоян уловиха,
че го в тъмница запряха.
Стоял ми е малко, много,
стоял ми е девет години.
Никой при Стоян не отиде,
само му е майка ходила,
на тъмница плакала,
дорде тъмница прогнила,
прогнила и прокапала.
Стоян дума тъмничарю ле:
- Дали са буйни дъждове
или са тежки снегове?
- Нито са буйни дъждове,
нито са тежки снегове,
това е твойта майчица
над тъмница плакала
дорде тъмница прогнила,
прогнила и прокапала.
Стоян дума на майка си:
- Я си у дома иди
меден ми кавал донеси,
вакли кочове докарай.
Че му меден кавал занеси
и вакли кочове закара.
Като си Стоян засвири,
като го кочове зачуха,
с крака прагове ровеха,
с рога врати биеха,
при Стоян да идат.
И като го тъмничар съгледал
съгледал и казал:
- Не си е Стоян хайдутин
най си е Стоян овчарин.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010