* * *

Син в тъмница

Мама Стояне думаше:
- Вечер си идваш бял-червен,
сутрин ставаш жълт-зелен.
Дали ти стадо замряло,
или ти кучета бяс хванаха?
- Аз си, мамо, отидох
зад моя, мамо, полугар -
четири моми заклани,
и четирите годени;
на глави им була червени,
на ръце им - златни пръстени.
Що издума Стоян таз дума
сеймени са надошли,
назад му ръце вързали
и в тъмница хвърлили.
Майка му девет години как плаче,
тъмница на било прокапа.
Стоян тъмничари думаше:
- Дали е от върли дъждове,
или от тежки снегове?
Тъмничари думат Стояну:
- Нито са върли дъждове,
нито са тежки снегове,
най е Стояне, майка ти.
- Да речете на мама
югичът да ми докара,
и кавала от поличката.
С кавала да засвиря
наляво към турците,
надясно към българите -
да видят, че съм овчарин.

=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)