 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
- Снощи сме, мамо, седнали,
седнали, не посегнали,
хапнали, не погълнали,
кучета зло ни лаеха
лаеха, мамо, валеха,
че станах, мале, легнах си.
Сутринта рано аз станах,
ала какво, боже, да видиш -
при Стояновте кошари
дор четири моми заклани,
три хубави като сенки,
а четвъртата най-много,
бялото й лице бял дюлбен,
черни очи черешови,
вити й вежди гайтани.
- Мър Радо, бяла Радо,
каква тъй майка раждала,
раждала, Радо, ранила?
Дряновец, Разградско (Арх.КБЛ-ВТУ); недовършена.
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)