* * *

Син в тъмница

Стоян по двори ходеше,
бяло си лице миеше,
черен си перчам чешеше
и на перчанум думаше:
- Ветрей се, ветрей, перчано,
днеска и утре, перчано,
във наште равни дворове,
я у други ден, перчано,
аз не знам де ще са ветрея,
на кои баири Стамболи,
на кои пътища Ямболи.
Таман туй дума Стоянум,
сегмени двор напълниха
и си Стояна хванаха,
хванаха, та го оковаха -
на крака тежки букови,
на ръце ситни синджири,
на шия бели билизи.
Майка му го й попитала:
- Сино Стояне, Стояне,
за какво та, сино, оковават,
ти знаеш, сино, за какво й?
- Мале ле, стара мале ле,
йолку ме питаш да кажа,
заради нищо й никакво,
заради китка сминува,
сминува и сух пелинова
и тя да й, мамо, от мома,
ами от клета вдовица,
и тя й пашово момиче,
затуй ме, мамо, оковават...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010