* * *

Син в тъмница

Стоян мама си думаше:
- Чудно ми й чудо станало,
че де е чудо станало
на нашия земян полугар,
на нашето долно кошари
на четиртях му кишета
четири моми заклани
и четиртях били годени
на глави венци зелени,
на пръсти златни пръстени.
Доде си Стоян издума
чимшир са порти лопнали,
железни рези дръннали,
че са стражари навлезли
и са Стоян хванали,
назад му ръце вързали
и го в тъмница откарали.
Стояновата майчица,
тя при Стоана ходеше
и се на тъмничари молеше:
- Ойви вази тъмничари
тъмничари и ключари,
Стоян да ми пуснете
че Стоян не е убиец -
Стоян е младо овчарче.
Стоян се от вътре обажда
и на майка си продумва:
"Майно ле, стара майчице
я ми кавали донеси
със кавал да си засвиря
кахъри да си забравя."
Стояновата майчица
тя му кавала занеси.
Стоян си с кавал засвири.
От де го зачу югичът,
със рога тъмница разбива.
Тогаз са всички разбрали
че Стоян не е убиец,
ала е младо овчарче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010