* * *

Син в тъмница

Мама на Стоян думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
ся става девет години,
откак си зайовчарувал,
се весел, сино, и засмян,
тази ми вечер, сино льо,
защо си тъжен, кахърен;
дали ти стадо болнаво,
или ти кучета бяс фана?
Стоян на мама думаше:
- Мамо ма, мамо, миличка,
нето ми стадо болнаво,
нето кучета бяс фана.
Какво ми чудо станало
до наште овчи агъли -
три моми, мамо, заклани,
и трите, мамо, годени,
с тежки нанизи на гърди,
златни пръстени на пръсти,
сребърни гривни на ръце.
Чудя се, мамо, мая се,
с овце ли, мамо, да бягам,
ели без овце да бягам?
Таман си Стоян т'ва дума,
т'ва дума, още не издума,
и се портите лопнали.
До три са пушки пукнали
и са Стояна фанали,
и го в тъмница фърлили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.