* * *

Син в тъмница

Мама Стояну думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
защо си, мамо, тъжен,
тъжен, мамо, и кахърен?
Стоян на майка думаше:
- Ка да не съм, мале, тъжен,
тъжен, мале, и кахърен
като си, мале, намерих,
зад мойта, мамо, кошара
до три ми моми заклани
и трите, мамо, годени
с червено було на глава.
Ка да не съм, мале, грижовен,
грижовен, мамо, тъжовен
като ша мене да бедат?
Докат си Стоян издума
и сеймени пристигнаха
отзад му ръце вързаха
и в тъмница откараха.
Лежал Стоян, стоял ми,
тъкмо ми девет години,
никой не ходи при него,
само майка му ходила.
На десетата година
пак е майка му отишла,
викнала и заплакала:
- Сине Стояне, Стояне,
не омръзна ли на мама,
девет години да идва,
това е, мамо, десета.
Стоян се из тъмница обади
и на тъмничари дума:
- Тъмничари, вий заключари,
дали са буйни дъждове,
или са тежки снегове,
та ми тъмница прокапа,
прокапа баш на билото.
Тъмничари думат Стояна:
- Нито са буйни дъждове,
нито са тежки снегове,
това е, Стояне, майка ти.
Стоян се из тъмница обади:
- Не плачи, майко, не жали,
на жали, майко, за мене,
ми ми са, майко, повърни,
продавай мило за драго,
тежко имане спечали,
меден ми кавал донеси,
вакли овнета остави.
Върнала се майка му назад,
продала мило за драго,
тежко имане спечели,
меден кавал донесла,
вакли овнета довела.
Кога ми Стоян засвири
овнета врата блъскаха
и са и турци смилиле,
та са Стояна пуснале.

=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)