* * *

Син в тъмница

Макя Стояну говори:
- Сине Стояне, Стояне,
що ми си, синко, нажален,
нажален, синко, наскърбен -
дали ти стадо чамаво,
или ти псета бес фана?
Стоян на макя говори:
- Мале ле, стара мале ле,
нито ми стадо чамаво,
нито ми псета бес фана -
сношка си ази замръкнах
на мойо, мамо, полугар,
па си ми псета лавнаа
и си ми стадо блейнало.
Излезох, мамо, да вида -
зад мойо, мамо, полугар
четири моми заклани!
И четирите годени -
със златни гримни на ръце,
червено було на глава.
Мене ще, мамо, да бедат!
Доде си Стоян издума,
е че сеймене стигнаха,
опък му ръце връзали
и във тъмница фрълили.
Три годин стана, как лежи,
сичка го рода забрави -
макя го не заборави:
се на тъмници плачеше,
дур са билото прогнило,
та си билото прокапа,
та му перчеме намокри.
Стоян си пита ключари:
- Братя ключари, ключари,
дали са буйни даждеве,
или са тежки снегове,
та си тъмница прокапа,
та ми перчеме намокри?
Ключари думат Стояну:
- Нито са буйни даждеве,
нито са тежки снегове,
на е, Стоене, макя ти:
три годин стана, как плаче,
дур са билото прогнило,
та си билото прокапа,
та ти перчеме намокри.
Макя при Стоян влезнала.
Стоян на макя говори:
- Мале ле, стара мале ле,
да даваш мило за драго -
войводи давай иманье,
от тука да ма избавиш:
вакли огучи докарай!
Меден ми кавал донеси,
в тъмница да си засвира,
та да ма чуе войвода,
че не съм, мамо, хайдутин,
че съм си, мамо, млад овчар!
И макя му го послуша:
вакли огучи закара,
меден му кавал занесе,
Стоян в тъмници засвири.
Ка го дочуха огучи -
със крака праго ровеха,
със рога врата блъскаха,
при Стоян да си отидат.
Войвода дума ключари:
- Пуснете Стоян на воля -
Стоян си не е хайдутин,
на си е Стоян млад овчар!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.