* * *

Син в тъмница

- Снощи си, мамо, отидох
на нашия зелен полугар,
полугар да си нагледам.
На четирите кюшета,
четири моми заклани,
и четирите годени,
годени и заменени -
жълти жълтици на шия,
сребърни гривни на ръце.
Ази се, мамо, уплаших,
да н' ме беда набедят,
че съм ги, мамо, аз заклал.
Мама Стоени думаше:
- Не бой се мама, не бой се,
баща ти е селски чорбаджи,
мама ти е жена чутомка -
с пари ще надделей
и ще те мама изкупи.
Доде мама му издума,
върли са псета лавнали,
мали са порти хлопнали,
че са сеймени влезнали
и са Стояна хванали.
Назад му ръце вързали
и напред си го прибрали.
Че са Стояна осъдили
в тъмничен затвор да лежи
цели ми девет години.
Стояновата майчица,
все си ходи и все плаче.
Стоян в тъмница продума:
- Стига си, мамо, идвала,
стига си, мамо, плакала,
че ми тъмница прокапа
от твоите сълзи горещи.
Ами да идеш, мамо ле,
вакло ми стадо докарай
и шарен кавал донеси.
Стана му мама, отиде,
и му стадото докара
и шарен кавал донесе,
на Стояна го подаде.
Като си Стоян засвири,
овцете силно блейнали,
всички с крака дращели.
Тогаз хората видели,
че не е Стоян хайдутин,
ами е Стоян овчарин.
Че са Стояна пуснали,
пуснали и освободили.

=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)