* * *

Син в тъмница

Дима са беда бедили,
бедили Дима, кривили,
че ходил Димо хайдутин,
че й на хайдути главата,
а на парите хазната.
На два го моста вардили,
на третия го хванали.
Назад му ръце вързали,
па го в тъмница завели.
Лежал е малко, не много,
цели ми девет години.
Като десета настъпи,
тъмницата му прокапа.
Димо тъмничар думаше:
- Тъмничарю ле, ключарю,
я ми тъмница отвори,
да видя ази какво е,
дали е зима снежовна,
или е лято кишовно,
че стана девет години
тъмница не ми прокапа,
на десетата прокапа
и ми калпака накваси.
- Тъмничар не му отвори,
най го й зачула майка му.
Тя при тъмничар отиде
и на тъмничар думаше:
- Тъмничарю ле, ключарю,
я ми тъмница отвори,
че си му риза окъся,
окъся още и съдра,
голям му перчем порасъл,
та си му й лицето закрил.
Тъмничар пак не отвори.
Ходиха всички роднини,
никого не е послушал.
Най-после дойде либето,
та си герданя отряза,
на тъмничаря го й дала,
та са ми Дима пуснали,
на берберин го й завела,
та си Дима остригали,
остригали, обръснали,
та си е в къщи отишел.

Песента спада към мотива "Син в тъмница", но вместо овни/биволи тук майката и либето поотделно правят опити да го откупят; доколкото успява само либето, явно по-голямо влияние в случая е оказал мотива "Либе спасител на мъж в тъмница" (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.