* * *

Син в тъмница

Имала й мама, имала й,
едного сина Дамяна,
расте ми Дамян, порасте,
станал ми дваес години,
тръгнал ми Дамян да иде.
(...)
Мама Дамяну думаше:
- Сино Дамяне, Дамяне,
остави ми се, Дамяне,
от тоя пусти занаят,
занаят, пусти хайдутлук,
че се й на мама додеяло
кървави саби да трие,
човешки глави да крие,
ами си иди в касаба,
в касаба, града голяма,
та вземи дрехи за булка.
Дамян си мама послуша,
оседла конче хранено,
че си отиде в касаба,
в касаба, града голяма,
та да си дрехи купува
и тънка махрама за була.
Там си Дамяна познаха,
че го ловиха, вързаха,
назад му ръце вързаха,
че го в тъмница повели.
Стоял ми Дамян, слушал ми,
слушал ми девет години.
Тръгнала й мама да пита,
че си Дамяна изпита,
че го в тъмница намери,
че на тъмница легнала,
плакала й малко и много,
че му тъмница прокапа,
че му калпака накапа.
Той си на майка продума:
- Мамо льо, стара майчице,
донес ми, мале, кавала,
кавала, бурмалията,
и ми югича приведи.
Мама кавал му подаде
през тъмничени прозорци.
Дамян със кавал засвири,
а югича се разигра,
хората се чудиха -
да беше Дамян хайдутин,
не би се югич изучил.
Че си тъмница отварят,
Дамян си навън излезе -
с бяла брада до пояс
и дълга коса до рамо

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010