* * *

Син в тъмница

- Иване, синко Иване,
защо си, мама, нажален,
дали ти й стадо чумаво,
или ти псета без храна?
- Майно ле, стара майчице,
не ми е стадо чумаво,
нито ми псета без храна.
Снощи ми стадо хукнало,
и ми са псета лавнали.
Аз излязох да видя.
Зад моя, мамо, полугар,
четири моми заклани,
четири моми сгодени,
със златни гривни на ръце,
с червени була на глава.
Мене ще бъда да бедят!
Дорде си Иван издума,
ей и сеймени пристигнаха.
Опак му ръце вързаха,
право теглиха Никопол,
в Никополската тъмница.
Три години лежа в тъмници,
никои при него не дойде.
Само е майка ходила,
и на тъмница плакала
дорде тъмница прокапа.
- Тъмничаре ле, братко ле,
дали са буйни дъждове
или са тежки снегове?
Що си тъмница прокапала,
та ми перчана намокри?
Тъмничар дума на Иван:
- Туй е Иване, майка ти,
три години стана как плаче,
че й билото прогнило.
Иване се майци обади:
- Майно ле, стара майчице,
да даваш мило за драго.
Донеси тука имане,
докарай вакли кочове,
меден ми кавал донеси.
Чула е майка Иван,
и що наръчал - сторила.
Имане дава войвода,
кавал дава Ивана.
Кочове на двор пуснала,
Иван в тъмница засвирил.
Усетиха го кочове,
прагове с крака ровеха,
с рога порти блъскаха,
при него да си отидат...
Кат си ги съгледа войвода,
на тъмничари думаше:
- Пуснете Иван на воля,
че не е Иван хайдутин,
най си е Иван стар овчар!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010