* * *

Син в тъмница

Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
защо си толко нажален -
стадо ли ти е чамаво,
или ти псета бяс хванали?
- Не ми е стадо чамаво,
нито ми псета бяс хвана;
снощи в полугар отидох,
край полугаря намерих
четири моми заклани...
Мен щат, мамо, да питат,
че как да не съм нажален?
Догде си Стоян издума,
и сеймени го хванаха,
в Никопол го заведоха,
у Никополски тъмници.
Девет години там стоял,
никой при него не ходи,
само майка му ходила
и на тъмница плакала.
На деветата година
тъмницата се прокопа.
Стоян тъмничаря попита:
- Защо си тъмница прокапа -
дали от силни дъждове
или от буйни снегове?
Тъмничар му отговаря:
- Нито от силни дъждове,
нито от буйни снегове,
най от майчините ти сълзи.
Тогаз се Стоян провикна
и на майка си думаше:
- Продай, мамо, мило и драго,
и мане да си събереш,
и тука да го донесеш,
вакли югичи доведеш
и меден кавал донесеш!...
Като е всичко довела,
и меден кавал донесла,
Стоян в тъмница засвири
и югичи го разбрали,
с крака прагове ровиха,
при Стояна да идат...
Войвода взема имане,
и тъмницата отваря,
на тъмничаря думаше:
- Не ми е Стоян хайдутин,
а ми е Стоян стар овчар...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010