* * *

Син в тъмница

Снощи си Стоян замръкнал,
на връх на Стара планина,
на неговите кошари.
Като си Стоян позаспал,
и съня си сънува -
черно го куче ухапало,
и силно са псета лавнали.
Стоян се от сън събужда,
и навънка излазя,
да си псетата помами,
и си стадото обиди.
И тогава той видял,
зад неговите кошари,
зад неговия полугар,
четри моми заклани,
и четиритях сгодени,
с червени була на глави,
със златни гривни на ръце.
- Те, майко, мене ще набедят!
Дорде си Стоян издума,
семейни двори изпълнили;
и си Стояна хванаха,
и го в тъмница запрели.
Стоян дума гавазина:
- Я ми ръце развържете,
и ми кавала дайте,
с кавал да си посвиря,
кахъри да си разтуша.
Те му донесли кавала.
Като си Стоян с кавал засвири,
цялото стадо рукнало,
и югича виторогия, златоруния,
той най-напред вървеше,
и си вратата на тъмницата блъскаше,
и си вратата отвори,
и цело стадо в тъмницата навлезе.
Тогава гавази пашо думаха:
- Пашо льо, гюлюк башо льо,
Стоян не е хайдутин,
Стоян е стар овчар!
И си Стоян пуснали,
като го стадо избави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010