* * *

Син в тъмница

Стояна беда бедили,
бедили и го кривили,
че го в тъмници хвърлили,
в тъмница, чак на дъното.
Станало девет години,
тази й година десета,
как Стоян лежи във тъмница.
Комшии и родове го забравиха,
майка му не го забравя.
Майка му тъмница отиде
и на Стояна думаше:
- Стоене, майка, Стоене,
тук ли си, майка, тук ли гнийш?
Стоян майка си думаше:
- Тука съм, мамо, тука съм,
тука съм, но за какво съм?
Краката ми с букаи заключени,
ръцете ми в железа заковани,
шия ми със синджир вързана.
Мамо мо, стара мамо мо,
я ти у дума да идеш,
да вземеш ситни нахтари,
отключи пъстри сандъци,
извади шиник жълтици,
че ги на кадия занеси!
Моли се, мамо, моли се,
дано ме пусне кадия!
Стояновата майчица,
тя си Стояна послуша,
а че си у тях отиде,
вземали ситни нахтари,
отключи пъстри сандъци,
извади шиник жълтици,
на кадия ги занесе.
Кадия не ще жълтици,
кадия Стояна не пуска,
кадия пусна телали.
Телалин вика из Будин,
на Будин Узун чаршия:
- Излизай, мало и голямо,
среди нощ, холан, полунощ,
на Сара баир балкана
Стоян из тъмница ще изкараме,
и на кол ще го ударим!
Стояновата майчица
пак при тъмница отиде
и на Стояна думаше:
- Стоене, мама, Стоене,
кадия не ще жълтици,
кадия тебе не пуска,
кадия пусна телали,
телалин вика в Будин град
из Будин Узун чаршия:
"Излизай, мало и голямо,
среди нощ, холан полунощ,
на Сара баир балкана,
Стоян из тъмница ще изкараме
и на кол ще го ударим.
Стоян майка си думаше:
- По-скоро у дома да идеш,
кончето да ми оседлайш,
че се на конче възкачи,
конче хайдушки пътеки знай,
то ще те при дружина занесе,
при Русан млада войвода,
прави що прави, да ма отърве!
Стояновата майчица,
тя си Стояна послуша,
а че си у тях отиде
и кончето си оседла,
че се на конче възкачи,
възкачи и го възлегна.
Конче хайдушки пътеки знай,
то я при дружина заведе.
Стояновата майчица,
тя при дружина отиде
и на Русана думаше:
- Русане, млада войвода,
много ти здраве, Русане,
от Стоян, кючук Стояна,
да дойдеш да го отървеш,
среди нощ, холан, полунощ,
на Сара баир балкана!
Русан на дружина думаше:
- По-скоро коне седлайте,
за саат, за два ще стигнем,
Стоян от тъмница ще извадим!
Дружина слуша Русана,
по-скоро коне седлае,
за саат в Будин стигнала.
Русан ми млада войвода,
той хвърли дрехи хайдушки,
облече дрехи стражарски,
стражарски дрехи, заптийски,
дружина край Будин остави,
сам си у Будин отиде,
право на тъмница отиде.
Кат го видяха часови,
часови път му правеха.
Русан при тъмница отиде,
че бръкна в куюм джобове,
извади снопче ключове,
че си тъмница отключи
и при Стояна той влезе,
букаи от крака му отключи,
железа от ръце откова,
синджир от шия отвърза
и си Стояна улови,
че го на пътя изведе
и на Стояна думаше:
- Кадийо, млада заптийо,
колко пъти хабер ти пращам
да пуснеш кючук Стояна?
Защо до сега го не пусна?
Я лягай, млада кадийо,
да ти главата отрежа!
халал ти струвам, Русане,
моята хазна кадийска,
сал ми хазна кадийска,
сал ми живота остави!
Русан на кадия думаше:
- Я ставай, ставай, кадийо,
сам си хазната ти вземи,
накрай Будин я занеси,
че на дружина я предай!
Че стана млада кадия,
сам си хазната той взема,
на дружината я предаде.
Русан на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
я се, дружина, сберете,
кадийска хазна разделете,
сичкома дял да вземете,
на мене дял не оставяйте,
моя дял млада кадия.
Че му главата отряза
и на орлите думаше:
- Орли ми, черни гарвани,
днес има курбан за вази,
йовтено месо да ядете,
да ядете, да поменувате,
кога й Русан в Будина влизал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010