* * *

Син в тъмница

Снощи отидох, отидох, мари,
в какине на седянката,
в какине на седянката, мари,
в какине на предянката.
Седехме, що поседехме,
седнахме да вечеряме,
седнахме, не просегнахме,
прекръстихме се, не взехме;
че кучетата залаяха,
залаяха и наваляха.
Не излезе никой да види,
що лае куче това време,
що лае, що навалява,
Кога сутринта станахме -
в Стояновото ягнило,
в Стояновото пладнило,
четири моми заклани,
и четирите хубави.
Двете хубави, не са,
ала двете много хубави - (2)
руси им коси до пети.
(...)

=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)