|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син в тъмница
Деница, изгряла й звезда Деница,
Деница, не било звезда Деница,
Деница, най - Стояну сестрица,
сестрица. Ката неделя дохожда,
дохожда, ката неделя, събота,
събота, на тъмница се качва,
качва, та за Стоян плачеше,
плачеше, плачеше и нареждаше,
нареждаше: - Байне Стоене, Стоене,
Стоене, тук ли си, байне, жив ли си,
жив ли си? Дето й Деница плакала,
плакала, дето й сълзи ронила,
ронила, там й тъмница прогнила,
прогнила, прогнила, та й прокапала,
капала, та й накапала Стояна,
Стояна, Стояна самур калпакът,
калпакът, и под калпакът челото,
челото, и на челото мирото.
(...)
Войнягово, Карловско (СбНУ 46, № 148 - "Тъмница прокапва
от сестрини сълзи"); недовършена.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|