* * *

Син в тъмница

Станало е девет години
откак е Йордан изчезнал.
Комшии го забравили,
роднини го отродяли,
майка му него забрави
и се на Господ помолила:
- Стори ме, Боже, престори
на сива-бяла гълъбка,
да хвръкна, да си прехвръкна
през Бяло море да ида,
да кацна, да си прrкацна
на Йорданови зандани.
Де стоял Господ, де слушал,
стори Господ, престори
на сива бяла гълъбка,
че литна, че си прелитна,
Бяло си море прелетя,
в Стамбула отишла,
в Стамбулски зандани
и на покрива кацнала,
и жално, милно заплакала.
Плакала е още плакала,
дорде зандани протекли.
Йордан си тихо продумал:
- Ключари, вий тъмничари,
я ми ръце развържете
и ме навън изведете,
да си нагоре погледна,
дали е време кишаво,
кишаво още дъждовно.
Стана ми девет години,
как съм в тъмница, в затвори,
тъмница не прокапала.
Те си Йордан развързали
и го навънка извели.
Йордан нагоре погледна
и на гълъбка продума:
- Махни се, махни, гълъбе,
стана ми девет години
как съм в зандани затворен,
не стига, че са тъмни
ами сега и влажни.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010