* * *

Син в тъмница

Загубил ми се млад Стоян.
Както се Стоян загуби,
станало й девет години.
Забравили го комшии,
комшии, още роднини.
Майка му не го забрави.
Станала рано в събота,
в събота срещу неделя,
запретна бели ръкави,
запаса златни скутове,
направи свещи вощени,
направи и ги запали,
запали златно кандило
и се на Бога помоли:
- Стори ме, Боже, стори ме,
някаква птица - да фръкна,
та вред по света да ходя,
дано Стояна намеря!
Както се на Бог помоли,
и тъй й Господ помогна -
сторил я Господ, направил,
една ми птица направил;
фръкнала вредом по света,
ходила - нийде го няма.
Кацнала, холам, кацнала,
на Цариградски тъмници,
тамо му гласа дочула,
там останала, гугувала.
Камък се мрамор претопи,
на Стояново лице прокапа.
Стоян тъмничар думаше:
- Ключаро, ти тъмничаро,
стана ми девет години,
не съм ти дума продумал;
тази година десетата -
тъмница е прокапал,
некти ми лакте стигнаха,
клепки ми очи слепиха,
коса ми пети стигнала,
в коса ми змия гняздо завила.
Змия ми нищо не дума,
но пусти дребни зъмчета -
очите ще ми изпият.
Ключар му врата отвори,
Стоян си навън излезе.
Кацнала синя гълъба
на Стояново рамене.
Гълъба плаче, гугува.
Стоян гълъбом думаше:
- Недей ми, мале, ти плака,
да фръкнеш, мале, да идеш,
право у дома да влезеш,
много здраве да занесеш
на мойта пръвна пръвнина -
Велика, моя пречина.
На царя слуга да стане,
и мене тя да изпроси,
на нея слуга да стана -
тогиз ще бял ден да видя.

Контаминация с мотива "Съпруга освобождава мъжа си от тъмницата", но и той не е доразгърнат (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.