* * *

Син в тъмница

Стоян го беда бедили,
бедили и го обвинили
за едно пиле комшйско,
и го в тъмница хвърлили,
тъмница правена, недоправена
Стоян тъмничару думаше:
- Тъмничарино, ключарино,
нещичко ще те попитам,
право да ми кажеш,
дали са летни дъждове,
дали са зимни снегове,
че ми тъмница прокапа.
Тъмничар Стояну думаше:
- Нито са летни дъждове,
нито са зимни снегове,
на е сива гълъбка -
на тъмница й кацнала,
кацнала и загукала,
и дребни сълзи ронеше,
и ти тъмница прокапа.
Стоян тъмничарина думаше:
- Тя не е сива гълъбка,
най е мойта майчица.
Стояновата майчица,
като му гласа зачула
и на прозореца кацнала,
кацнала и загукала:
- Стояне, синко Стяне,
тук ли си жив ли си?
Девет години станаха,
комшиите та забравиха,
роднините та прежалиха,
и твойто се либе ожени,
сал твойта стара майчица
тя ни та забрави, ни та прежали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.